« Обратно

Правила за хигиена на умствения труд по време на сесия

Предизпитната подготовка по време на сесия, както и самото явяване на изпит са важни моменти в живота на студентите. Те водят до нервно-психическо натоварване и високо емоционално напрежение, което може да се отрази неблагоприятно както на успешното приключване на изпитната сесия, така и върху здравето им.

Изследванията, проведени от сътрудници на Центъра по хигиена, показват, че в организма и по-специално мозъка на судентите по време на изпит настъпват твърде ясни биохимични, физиологични и психологични промени, които не изчезват с приключването на изпита, а продължават дни наред след него. При изследване на 1348 студенти бе установено, че възникването на редица заболявания, като невротични разтройства, хипертонична болест, язвена болест на стомаха и дуоденума, е тясно свързано с нервно-психичното и емоционално напрежение във връзка с подготовката и явяването на изпит.

Предизпитната подготовка се съпровожда с интензивна умствено-паметова активност и настъпващата умора е нормално физиологично явление. Не са редки обаче случаите, когато тя прераства в тежка умствена преумора, която затруднява успешното приключване на сесията. Това се случва най-често при с туденти, които не се подготвят системно през учебната година, а разчитат на краткото време между два изпита през сесията. При подобно щурмуване на изпитите те обикновено четат 12-14-16 часа в денонощието, а нощният им сън се съкращава до 4-5 часа. Това е крайно неправилно. Функционалните възможности на мозъка се подлагат на опасно изпитание, още повече когато за поддържане на продължително „бодро“ състояние се прибягва до стимулиращи средства – кафе, силен чай, дори медикаменти с възбуждащо действие. Умствената преумора се проявява с постоянно главоболие, усилващо се рязко при всеки опит за умствена работа, отпадналост и угнетеност, разсеяност, трудно съсредоточаване, апатия, понижена активност, отслабване на възможностите за запаметяване. Тази умствена преумора благоприяства възникването на неврози. Активира страхови изживявание, чувство на вътрешна несигурност, неувереност и малодушие, в резултат на което студентът не е в състояние да се представи на изпита добре или изобщо да се яви на изпит. Практиката показва, че случаите на екзаменофобия (натраплив невротичен страх от явяване на изпит) съвсем не са редки. Според данните от някои проучвания, 20 до 50% от студентите и 40 до 70% от студентките изпитват винаги страх от изпита. При мнозина от тях този страх се съпровожда с паметови и мисловни смущения, които се отразяват на успеха им.

Наши лекари са изследвали и паметовите смищения у студентите в изпитна сесия. При 21,3% от изследваните са установени различни по вид и степен смущения и измами на паметта. При 12,5% от тях се проявило пълно блокиране на паметта. Тези промени в паметта у студентите били израз на физиологични промени в клетките на кората на мозъка – резултат на умствена преумора и силно напрежение и страх.

Всички тези научни данни още по-силно потвърждават, че по време на изпитна сесия трябва да се спазват определени хигиенни правила. Психохигиената на предизпитната подготовка като част от хигиената на умствения труд се базира на физиологията на висшата нервна дейност. По същество въпросите се свеждат до правилна организация на учебната работа и най-рационално разпределение на бюджета на времето. Трудно е да се даде една общовалидна за всички рецепта.

Най-същественото е всеки студент да добие умение правилно да организира самостоятелната си подготовка още от първите години. През цялата учебна година студентът трябва да чете системно, трябва да се научи да разграничава главното от несъщественото в учебната материя. Студентите трябва да добият навика да си служат с учебната и справочна литература, да конспектират. В това отношение всеки би могъл да ползва консултациите на преподавателите както и да ползва опита на по-старите си колеги. Уместно е времето непосредствено преди изпитната сесия да бъде разтоварено от друга напрегната и усилена умствена дейност и от странични занимания, като бъде оползотворено за частична почивка от натрупаната през семестъра умора.

Най-същественият елемент на организацията на изпитната подготовка е рационално построеният дневен режим, съобразно физиологичните възможност на мозъка. Най-схематично дневният режим трябва да бъде подчинен на старото и изпитано правило на „трите осморки“: 8 часа сън, 8 часа активна учебна дейност, 8 часа за хранене, физкултура, отморяващи разходки и културни развлечения.

Уместно е четенето да започва в ранните сутрешни часове след задължителна утринна гимнастика и топла закуска. На всеки 45-50 минути учебна работа, следва да се дава по 10-15 минути почивка, активна и разтоварваща: няколко дихателни упражнения, няколко леки физкултурни опражнения при отворен прозорец или за предпочитане на открито, слушане на приятна музика.

Храната трябва да бъде достатъчна по количество и разнообразна в качествено отношение. Особено важно е приемането на пълноценни белтъчини – месо, риба, мляко, яйца, въглехидрати и витамини под формата на пресни плодове и зеленчуци, от които организмът има повишена нужда във връзка с усилената умствена дейност.

Обедът непременно включва топла храна. След него – два часа почивка, а следобедните занимания да продължават не повече от 4 часа. Като се има предвид, че работоспособността е относително по-малка в началото на работния ден поради т.нар. фаза на вработване и във вечерните часове във връзка с натрупаната умора, уместно е денят да започва и завършва с преговор на вече мината материя, за текстове които изискват повече внимание, да се посветят сутрешните часове след преминаване на встъпителната фаза на вработване. Практиката показва, че не е рационално да се чете във вечерните часове – особено ако това става за сметка на нощния сън. Вечерното учене разтройва равновесието на основните нервни процеси възбуда и подтискане, нарушава естествената ритмика на работоспособността, смищава заспиването и дълбочината на съня и като последствие се удължава фазата на вработване в сутрешните часове. Това сигурно всеки сам го е изпитал.

Нощният сън трябва да продължи най-малко 7 часа, като в никакъв случай не бива да се ляга след 11 часа. За препоръчване е часовете преди лягане да се използват за разходка или отморяващи културни занимания. „Повишаването“ на умствената работоспособност с помощта на средства, стумулиращи ЦНС, е не само нецелесъобразно, но и крайно опасно. Честото прибягване до кафе, особено пиенето му вечер, използването на кофеин, фенамин и други подобни водят до преждевременна умора и невъзможност за учебна работа, до нервно-психични смущения и депресия.

По същия начин стои и въпросът с тютюна. Схващането, че той упражнява стимулиращо действие върху нервната система, е абсолютно погрешно. Той е безусловно вреден.

Голямо значение има работното място. То трябва да осигури оптимални условия за умствена работа: добра осветеност на работната маса (най-добре матова светлина, падаща отляво), студентът да е седнал удобно. Четенето в легло демобилизира и води до по-бързо настъпване на умора. Шумът, музиката и други странични дразнители разсейват вниманието.

Тези прости за изпълнение правила на хигиената на умствения труд са от особено значение и осигуряват успешната подготовка за изпитите.

Д-р Андрей Божанов, списание “Здраве”